Връзки към старите страници на ККЕ
За събитията в Турция и за неуспешния опит за преврат
Информацията, която до този момент имаме на разположение, за събитията в Турция и за опита за държавен преврат, е показателна за изострянето на вътрешните противоречия на буржоазната система, за противоречията и сблъсъците между различните центрове на властта в страната. Противоречия и сблъсъци които се преплитат с глобалните, международни антагонизми в района на Сирия, на Близкия Изток и Източното Средиземноморие, с пряка намеса и противопоставяне между големите капиталистически държави.
В тези антагонизми участва активно турската държава, с цел да зажити интересите на турския капитал и за да засили своята роля като голяма перифериална сила. Активната намеса на Турция в събитията в Сирия, военните действия които води в северната част на своята съседка, там където населението е от кюрдски произход, връзките и с Ислямската Държава я доведоха доста пъти в противоречие с традиционните и съюзници, САЩ, НАТО и пр.
Изисква се разбира се по-нататък да се проследят фактите и доказателствата, довели до опита за преврат и окончателнοтο надделяване на правителството на Ердоган. Главно трябва да се проучи кои сили подкрепиха преврата (вътрешни и външни), кои са били техните цели, ролята на така наречените „кемалисти“ и „светските сили“ или силите на Имам Гюлен, когото режимът на Ердоган назовава като винивен. Трябва да се види по-нататък чистката в държавния апарат, ролята на САЩ и реалното състояние на турската армия и нейните подразделения, възможните компромиси и „услуги“, които бяха направени и определиха резултата от преврата.
Трябва да бъде проучена по-нататът и позицията на САЩ, но и на други сили от НАТО, които в началото на преврата се изказаха за „необходимостта от приемственост на държавата“ и само тогава, когато везните се наклониха на страната на Ердоган, подкрепиха „демократично избраното правителство на Турция“. Трябва да бъдат взети в предвит също така и ходовете на турскто ръководство, които станаха в последно време, за нормализиране на отношенията на Турция с Русия и Израел.
Организираният, от значителни фактори на армията, опит за преврат, опитът за убийство на Ердоган, броят на загиналите, на ранените и на арестуваните - включително и много генерали, многочасовите бомбардировки на столицата и уличните боеве в много други градове не оправдават изказаната позиция за „режисиран“ преврат или за преврат-оперета. Времето ще изясни много от тези въпросителни, както и за това кой в крайна сметка се е възползвал или ще се възползва от тази ситуация.
Във всеки случай, вътрешните противоречия на буржоазната система в Турция, както и между-империалистическите противоречия и антагонизми, по принцип, не вещаят нищо добро за народите от региона и най-вече за турския народ, който от дълго време вече се сблъска с анти-народната политика на различните правителствата на АКП, партията на Ердоган. Високите темпове на развитие на турската икономика през последните години и повишаването на жизненото ниво на някои средни слоеве, в никакъв случай не са премахнали бедността, безработицата, репресиите и свирепата експлоатация на работническата класа и на народните слоеве в Турция.
Последиците от тази политика не се анулират от факта, че Ердоган в крайна сметка успя да контролира ситуацията. Нито пък, разбира се, отговорът на неговата антинародна политика може да бъде един преврат, които изразява някои части от турския капитал, не може в никакъв случай да оправдае мнения които се чуват за ужким „възстановяване на демокрацията“ в Турция или още повече илюзиите, че режимът Ердоган си е „взел урок“ че са нужни повече социални права и граждански свободи.
Такъв вид очаквания са съвсем безпочвени и доказателство за това е всичко това което се случва в Турция веднага след безуспешния опит за преврат. Събитията показват, че нападението няма да се ограничи само срещу подбудителите и организаторите на преврата и техните „опори“ в държавния апарат, ще се ескалира срещу народа и гражданските права, но най-вече срещу трудовите и синдикалните права и свободи. В същото време са известни и ясно изразени враждебните позиции на турската буржоазия и на турската държава, относно Егейско Море, предизвикателното оспорване на суверенните права на Гърция, и още това че кипърският проблем за повече от четиридесет години остава нерешен.
Събитията в Турция показаха отново, че ситуацията в региона „мирише на барут“, че се определя от противоречията, антагонизмите и сблъсъците между големи империалистически центрове с непредвидими последици. Правителството на СИРИЗА-АНЕЛ носи много голяма отговорност, защото взема дейно участие в империалистическите проекти и планове за сметка винаги на гръцкия капитал. На неотдавнашната Среща на Върха на НАТО правителството подкрепи и даде положителен глас за всичките опасни решения на алианса, които ескалират антагонизмите между НАТО и Русия, а в същия момент създава илюзии и грешни очаквания, че Гърция може да е един „остров“ на стабилност в този бурен регион.
Днес, повече от всеки друг път, е нужна борбената готовност на народа срещу империалистическите войни и агресии и срещу участието на страната ни в тях. Нужно е народите да не се обвързват в империалистическите проекти и планове, които винаги са в ущърб на техните интереси. Тъкмо обратното, народът ни трябва да развие своята независима масова дейност, да подготвя и да се бори ежедневно за своето социално предложение, за своите нужди, с цел събарянето на буржоазната властта и излизането на страната от всички империалистически съюзи.
КПГ изразява своята солидарност с работническата класа и народа на Турция, с братската Комунистическа Партия на Турция, която се бори в тези толкова отрицателни и трудни условия, давайки на турските трудещи се единственото предложение, което води към надеждата.
Атина, 19 юли 2016г Пресслужбата на ЦК на КПГ